Определение
Въздействие по строго дозиран и контролиран начин върху прицелните органи и системи с алергени, които се смятат за отговорни за наблюдаваните оплаквания.
Според вида на органа, върху който се въздейства провокационните проби се разделят на:
- бронхиални(върху лигавицата на дихателните пътища)
- очни(върху очите)
- назални(върху лигавицата на носа и горните дихателни пътища).
Според вида на веществото, с което се въздейства провокационните проби се разделят на:
- специфични(използва се определен алерген)
- неспецифични(използват се вещества без алергенни характеристики за изследване на степента на дразнимост на лигавицата).
Защо са необходими провокационните проби?
Специфичните алергологични изследвания – кожно-алергичните проби и изследване на серумните специфични IgE – дават представа за наличието на специфични към даден алерген/алергени IgE в кръвта или кожата на пациента.
За количеството на този най-важен за алергичните реакции фактор в прицелните органи – нос, очи бели дробове, ние съдим не по преки, а по непреки данни – количеството им в кръвта и/или кожата.
Известно е, че съответствието между количеството на специфични IgE в кръвта/кожата и прицелните органи е изключително високо и зависимостта е правопропорционална. Това е основанието да използваме първите за преценка на количеството на вторите. В повечето случаи това е напълно достатъчно за извършване на качествена алергологична диагностика и поставяне на правилна диагноза.
Макар и рядко, понякога е налице разминаване между медицинската история на пациента и резултатите от специализираните алергологични изследвания.
В тези случаи провокационните проби помагат да се изпълни основното изискване на алергологичния диагностичен процес – категорично и качествено потвърждаване или отхвърляне на връзката между оплакванията на пациента и определени фактори околната среда.
Трите прицелни органа(нос, очи, бели дробове), засягани от чувствителност към инхалаторни алергени(битови, поленови и животински) са тясно свързани помежду си и развиват сходни болестни процеси. Това е основанието да приемем, че положителният провокационен тест при един орган, може с голяма степен на достоверност да бъде отнесен към останалите три.
Назалният провокационен тест е най-лесен за изпълнение, най-безопасен и добре понасян от пациентите. Поради това той има най-голямо приложение в практиката.
Техника на извършване
Във всяка ноздра през интервали от 20 минути се впръскват физиологичен разтвор и разтвори с постепенно нарастващи концентрации на изследвания алерген.
Двадесет минути след всяко впръскване по числова скала се отчита степента на изразеност на следните болестни прояви: отделяне на секрет, сърбеж, кихане, запушване на носа, засягане на очите.
Изследването продължава до първата промяна на показателите, в сравнение с изходното ниво.
Назалният провокационен тест е ценно допълнение към прегледа, кожните и кръвни проби, чрез което се завършва целия диагностичен кръг при пациентите със съмнение за алергична болест.
