Да се запознаем с алергията
„В последните години все повече пациенти се определят като алергични“
ИСТИНА: Световната Здравна Организация поставя алергията на 4-то място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30-40% от европейците са алергични, показател, който се е удвоил в последните 20 години.
Алергията засяга между 30% и 40% от човешката популация.
СЗО
“Алергията е наследствено заболяване”
ИСТИНА: Алергията се предава генетично.
Колкото повече членове на едно семейство са алергични, толкова по-висок е риска децата да развият алергия:
- 15 %, ако нито един от родителите не е алергичен;
- 40 %, ако бащата или майката са алергични ;
- 60 %, ако и бащата и майката са алергични;
- 75 %, ако бащата, майката и още един член от семей-ството са алергични.
Най-точно казано: Не се предава самата алергия, а предразположеността към нея.
Не е задължително децата да са чувствителни към същите алергени, към които са и техните родители.
„Алергията не може да бъде диагностицирана при деца под 5 годишна възраст.“
ЗАБЛУДА: Обстоен медицински преглед, включващ събиране на лична и семейна анамнеза, извършване на кожни проби и/или биологични тестове, проведен от алерголог може да бъде направен и в много по-ранна възраст. Това дава възможност да бъдат взети превантивни мерки, като напр. избягването на алергена.
„Алергията може да бъде смъртоносна.“
ИСТИНА: Алергията може да доведе до настъпване на тежки реакции, но това се случва в изключително редки случаи. Ужилването от насекоми (пчели, оси), приемането на определена храна или на някои медикаменти може да провокира тежка алергична реакция.
1. Най-тежката алергична реакция е анафилактичния шок. Обикновено започва като сърбящ копривоподобен обрив с подуване на лицето, очите, устните, езика и гърлото, последвано от общо прилошаване. Състоянието може да прогресира до тежка циркулаторна недостатъчност (значимо понижение на кръвното налягане), затруднено в някои случаи от дихателна недостатъчност. При липса на подходящо лечение, резултатът от реакцията може да бъде фатален.
2. Ангиоедемът е друга потенциално тежка алергична реакция. Характеризира се с подуване на лицето. Ангиоедемът може да се задълбочи в едем на ларинкса, който да провокира дихателна недостатъчност, което може пък от своя страна да доведе до задушаване.
3. Астматичен пристъп, проявяващ се като кашлица, свиркащо дишане или дихателна недостатъчност, която може допълнително да се задълбочи, понякога дори фатално.
„Алергията може да изчезне спонтанно.“
ИСТИНА и ЗАБЛУДА: Само 10 % от алергиите изчезват спонтанно. Това са случаите на някои хранителни алергии като напр. алергията към кравето мляко. Нелекуваната алергия може да се усложни (полиалергия – алергия към повече алергени) или задълбочи (астма).
„Всяка възраст има „своята“ алергия.“
ИСТИНА: Алергията се променя в хода на живота. Тя може да се прояви под различни форми.
Хранителната алергия се наблюдава по-често в детската възраст. Проявява се като уртикария или екзема. Развитието на алергичната реакция е различно в зависимост от хранителния продукт.
Алергия към кравето мляко: в 80 % от случаите, проявите изчезват след 18. месец от раждането.
Алергия към фъстъци: среща се в 80 % от случаите, проявите са непрекъснати.
Респираторната алергия (ринит, астма) се проявява на по-късен етап и продължава и в зряла възраст.
Нейното развитие зависи от множество фактори:
- продължителност и степен на излагане на алергена
- взети мерки за избягване на алергена
- лечение, в частност алергенна десенсибилизация, която може да промени естествения ход на болестта.
„Приемах антихистамини, чувствах се по-добре, но когато спрях лечението, симптомите се върнаха.“
ИСТИНА: Медикаментите като антихистамини и кортикостероиди веднага облекчават симптомите, но не премахват проблема изцяло.
Десенсибилизацията е лечение на причината за алергията, което се състои в постепенното привикване на организма към съответния алерген, отговорен за алергичната болест. Идеалното лечение е комбинацията от двата типа терапии.
„Сенната хрема е алергия.“
ИСТИНА: Това е сезонен алергичен риноконюнктивит като реакция към полените, влизащи в контакт с носа и очите.
Симптомите са:
- бистра носна секреция
- запушен нос с по-голяма или по-малка тежест
- кризи на внезапно кихане
- сърбеж на носа и/ или на небцето
- сълзене, зачервяване и изтръпване на очите.
„Често астмата е с алергичен произход.“
ИСТИНА: В детска възраст 85% от астмата е с алергичен произход. При възрастните разпространението на алергичната астма е в по-малка степен.
Взаимовръзки между ринита и астмата:
- 40% от нелекуваните алергични ринити прогресират в астма.
- 25% от алергичните пациенти развиват едновременно астма и ринит.
„Детето ми е с екзема, най-вероятно ще има и астма.“
ИСТИНА и ЗАБЛУДА: Атопичната екзема и астмата са две отделни прояви на алергията. Само едно дете на всеки пет с атопична екзема ще развие астма.
Вероятността за развитие на астма е по-голяма, ако екземата се е появила под 2 годишна възраст.
„Имам уртикария, значи съм алергичен.“
ИСТИНА и ЗАБЛУДА: Алергията представлява само една от многото възможни причини за уртикарията. Алергологът ще извърши подходяща диагностика, която да му позволи да каже дали вашата уртикария е с алергичен произход.
„Мисля, че съм алергичен към слънцето.“
ИСТИНА и ЗАБЛУДА: Слънцето само по себе си не е алергизиращо. То може да отключи резлични типове обриви, познати под термина „фотодерматози“, които не са с алергичен произход.
Слънцето може да провокира химична реакция, която да трансформира една субстанция (крем, медикамент, др) и да я превърне в алергизираща.
„Алергичен съм към водата.“
ЗАБЛУДА: Водата може да отключи кожни реакции, които наподобяват уртикария (кожни лезии и сърбеж), но това не е алергия.
Алерголозите смятат, че често става дума за много висока реактивност (чувствителност) на кожата.
„Детето ми е алергично и неговата учителка се интересува от проблема му.“
ИСТИНА: В учебната среда алергичните деца трябва да са под особено внимание, което позволява да се познават рисковете при алергия и да бъдат налични подходящите средства за лечение на алергичните прояви при децата.
В някои случаи на хранителна алергия, алергологът помага на родителите да се състави хранителна диета адаптирана към тяхното дете и така родителите да могат да осигурят подходящото хранене на детето в училище.
„Алергичен съм към цигарения дим и замърсяването в околната среда.“
ЗАБЛУДА: Ние не сме алергични към цигарения дим и замърсяването. Те са дразнещи фактори, които могат по неспецифичен механизъм да отключат симптоми като кашлица и др. Цигареният дим, както и замърсяването са фактори, задълбочаващи респираторните алергии. Освен това замърсяването променя структурата на полените и ги прави по-алергизиращи.
Какво означава замърсяване?
Смесица от газ, частици и прах,присъстващи в суспензия, налична във въздуха, която произтича от всичко в нашия живот: автомобили камиони, дизел, индустрия, отопление, строителни материали и др.
„Човек може да бъде алергичен към домашния прах.“
ИСТИНА и ЗАБЛУДА: Човек е много по-често алергичен към микрокърлежите (акарите), присъстващи в домашния прах или и към други алергени, които я съставят: косми от животни, мухъл и др.
„Планирам да направя пътешествие на юг, алергията ми ще се влоши.“
ЗАБЛУДА: Алергичният риск зависи от наличието на алергена в средата в съответния момент.
Алергичният индивид към кипарис ще се влоши, когато отиде на юг, но само ако това стане по време на поленовия сезон (февруари, март, април). В случай на пътуване алергичният пациент може да потърси информация за силата и периода на поленовия цъфтеж в съответната страна. Алергията няма да има никакви прояви в останалия период от годината.
Алергичният към акарите пациент ще се чувства зле през цялата година със задълбочаване на симптомите през есента. Още повече, има риск респираторните прояви да се задълбочат ако прекарва почивката си в по-влажна среда (къща в провинцията), която е била затворена през по-голямата част от годината.
В случай на преместване или пътуване, алергичният пациент трябва да носи със себе си лечението си.
„Когато човек живее в града, той не е алергичен към полените.“
ЗАБЛУДА: Полените присъстват в достатъчно количество в парковете и градините, поради което могат да отключат алергична реакция. Полените са в суспензия във въздуха. В дните със силен вятър те се транспортират с километри от провинцията към града.
„Дъщеря ми не може да се раздели с котката, алергия й ще се влоши?“
ИСТИНА: Всъщност има риск болестта да се влоши, ако домашния любимец остане вкъщи. Ако животното вече присъства в къщата, по принципа на логиката, първата мярка, която може да бъде предприета е то да бъде изведено от дома. Но връзките са трудни да бъдат прекъснати и разделянето с домашния любимец може да бъде причина за семейни конфликти и за влошаване на връзката лекар-пациент. Докато преценявате дали да се разделите с домашния любимец, от особено значение е да следвате практичните съвети дадени по-долу.
Няколко предпазни мерки:
- Намалете присъствието на домашния любимец в къщата и не му позволявайте да се качва на фотьойлите и канапетата, тъйкато почистването на космите е много трудно.
- Забранете му да влиза в спалнята и да спи при детето.
- Редовно почиствайте с прахосмукачка, снабдена с НЕРА филтър (най-мал
- ко 2-3 пъти седмично).
- Махнете килимите и мокета.
- Въпреки, че не е лесно изпълнимо, къпете животното веднъж на всеки 15 дни, което ще позволи намаляване на количеството на алергените.
- Всекидневно четкайте домашния любимец, но извън от къщата.
- Редовно четкайте дрехите, космите на домашните любимци се задържат
- повече върху вълнени дрехи, в сравнение със синтетичните материи.
