Да се запознаем с алергията към плесени

Определение

Плесените са микроскопични гъби, намиращи се във външната среда: почвата, водата и върху растенията.

Развиват се върху различни инертни повърхности (хартия, дьрви, кожа и др.) вьв влажни помещения, които са слабо проветриви, обикновено при температури между 15 и 30°С (кухни, бани, мазета на къщи и сгради).

Плесените могат да бъдат открити в някои от храните като хляб, сирене, плодове и зеленчуци. Влажни места във външната среда като горите, областите около езерата и реките са също благоприятни за тяхното развитие.

Често могат да бъдат открити в малки количества под формата на разноцветни петна. Плесените обикновено не представляват проблем за здравето. Те се размножават чрез отделяне на спори в атмосферата и се пренасят чрез въздуха.

Вдишаните спори са тези, които отключват алергичните симптоми.

Най-разпространените алергизиращи плесени са:

  • Alternaria alternate
  • Aspergillus nidulans
  • Cladosporium cladosporides.

Кога се оплакваме от алергията към плесени?

Алергията към плесени е т. нар. целогодишна алергия, тъй като през цялата година спорите им се намират във въздуха.

Въпреки това, по време на спорообразуването* на плесените, алергичните реакции могат да бъдат значими.

Календарът на спорообразуване позволява да се знае в кой момент можем да подозираме алергия към плесени.


* Спорообразуване: Спорообразуването съответства на цъфтежа при растенията.

Да се запознаем с алергията

Засяга: 5%-10% от българската популация са чувствителни към плесени.

1. Определение за алергия.

Алергията е свръхреакция на имунната система към чужди вещества, наречени алергени.

Алергените, безвредни за повечето хора, се разпознават като опасни от имунната система на алергичните хора и предизвикват алергична реакция.

Механизмът на алергията включва 2 етапа:

  1. Първа фаза: фаза на сенсибилизация (алергизиране), през която имунната система разпознава чуждата субстанция като алерген
  2. Втора: алергична фаза, която се отключва при следващ контакт с чуждото вещество (алерген).

2. Симптоми на алергията.

Целогодишният алергичен ринит е реакция към спорите на плесените, когато те влизат в контакт с лигавицата на носа и очите.

Признаците, които напомнят алергичен ринит или алергичен риноконюнктивит са:

  • Сърбеж на носа и/или устата
  • Загуба на обоняние
  • Бистра носна секреция
  • Пристъпи на внезапно кихане
  • Запушен нос

Ако не бъде лекуван, алергичният ринит може да се задълбочи, или да се премине в алергична астма.

Симптомите, свързани с алергичната астма са:

  • затруднения в дишането, с чувство на
  • притискане на гръдния кош
  • суха кашлица
  • свиркащо дишане.

3. Качество на живот.

Алергията към плесени влошава качеството на живот на много пациенти.

Тя е изключително инвалидизиращо заболяване с последствия върху дневните активности, като посещението на училище или работа (затруднения в съня, чувство на постоянна умора и т.н.).

Къде могат да бъдат намерени плесените?

Alternaria

Растения, органични отпадъци,хранителни продукти, тапети.

Aspergillus

Картон, кожа, хартия, хранителни продукти, текстил, почва, растения.

Botrytis

Плодове, зеленчуци, увехнали цветя и растения, влажни къщи.
Botrytis е отговорен за гниенето на винените култури, тъй като позволява получаването на ликьорните вина.

Cladosporium

Увехнали и мухлясали растения, зърнени храни.

Fusarium

Растения, почва, зърнени храни.

Helminthosporium

Растения, почва, зърнени храни.

Mucor

Плодове, хляб, сено, дърво, влажни къщи.

Penicillium

Хранителни продукти, органични продукти в разпад, компост,
семена, почва.

Pleospora

Увехнали листа, зърнени храни, целулоза, картон, почва.

Как да се боря с алергията?

Избягвам

Избягването на алергените е първият етап и необходима мярка в лечението на алергията към плесени. Лицата, алергични към плесените, трябва да избягват всякакъв контакт с тях, което не винаги е лесно изпълнимо, защото плесените често остават скрити.

Няколко предпазни мерки:

  1. Проветрявайте помещенията
  2. Преди прием мийте плодовете и зеленцучите
  3. Изхвърлете храната, ако е мухлясала
  4. В домовете избягвайте килимите, тапетите, завесите, които са трудни за почистване.

Допълнителни мерки:

  • Плесените се развиват на места с повишена влажност. Този вид алергия може да бъде контролирана чрез намаляване източниците на влага в къщата.
  • Алергичните към плесени хора трябва да знаят, че тъмните части на помещенията, които са слабо вентилирани и влажни като тавани, мазета, бани и кухни трябва да бъдат редовно почиствани.
  • Поставянето на въздушни филтри и влагоабсорбатори в къщите допринася за намаляване развитието на плесените.

Облекчавам симптомите

Симптоматичното лечение, което е или локално (капки, колири) или системно (таблетки, капсули), може да бъде провеждано в периодите, през които симптомите са изявени.

Тези лекарства действат втрху симптомите, маскирайки алергичната реакция, без да я подтискат.

Примери за симптоматично лечение са антихистамините и кортикостероидите.

Лекувам причината

Десенсибилизацията може да бъде провеждана по два начина:

  • Инжекционен

Субкутанна инжекция на външната страна на ръката. Лечение, което трябва да се извършва в лекарски кабинет.

  • Сублингвален (под езика)

Капки от алергени се поставят всекидневно сутрин под езика. Лечението се провежда вкъщи според предписанията на алерголога.

Мнението на лекаря алерголог е от изключително значение, за да се определи алергена, отговорен за заболяването и да се провери каква е неговата роля в проявата на симптомите.

Определянето на отговорния алерген се нарича диагностициране.

Диагностициране. Поставянето на диагноза изисква:

  • обстоен медицински преглед
  • определяне на лабораторни показатели
  • извършване на кожни тестове.

Десенсибилизация. Десенсибилизацията е единственото лечение, което лекува причината за болестта.

Десенсибилизацията се провежда в 2 фази:

1. Начална фаза, която се състои в приложението на прогресивно покачващи се дози на алергенни екстракти, докато организмът развие толеранс и достигане до максимално поносима доза, различна за всеки пациент.

2. Поддържаща фаза, състояща се в продължаване приема на максимално поносимата доза през повтарящи се интервали, в продължение на 3-5 последователни години.